Изпратено от Admin на 10 Октомври 2013 - 8:22предиобед
You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.
“И вашата радост ще стане пълна”
Йоан 15:1-11
П-р Гроздан Стоевски ХЦ „Света Троица”
Увод: време за гроздобер…пример с дедо Гоца – майстор-лозар
В Древна Палестина, особено по бреговете на Галилейското езеро – лозя
Исус често използва картини от живота на хората за да илюстрира библейски истини.
Белег на добрия комуникатор – сложна идея – обяснена простичко…
Белег на академичния професор – проста идея – обяснена сложно…
Йоан пише към края на I век, ок. 98 г. от гр. Ефес – внимателно е подбрал случките, историите, притчите и проповедите на Господ Исус Христос с определена цел – да разкрие Неговата Божественост (20:31)
Преглед на текста
За разлика от други притчи, още в началото пояснява кое какво илюстрира. Това е беседата на Последната вечеря (14-16 гл) – няма време, учениците вече трябва да разбират директно!
Отец – земеделецът
Христос – лозата
Ние – пръчките
Плод – 1) нашият християнски живот (Гал. 5:22-23) , 2) дела на вярата (да направите нищо) 3) нови хора, които ще повярват…метафора – житото в хармана…нивите бели за жетва
Ст 2 – два вида пръчки на лозата – които не дават плод – отрязват се
Които дават плод – ПОДрязват се – за да може живителните сокове и сили да се фокусират върху плода, а не върху „израстъци”
Очистването, или подрязването – това е Христовото учение…
Ст 4 – да пребъдваме – не само да бъдем, но и да пребъдем – дълъг период във времето, постоянство
Как функционира пръчката на лозата – от време на време се закачва за лозата, като щепсел в контакт, или постоянно е свързана?
Кой дава много плод? – „който пребъдва в Мене и Аз в него” – взаимно
Как аз пребъдвам в Христос? – като прекарвам редовно време с Божието слово, в молитва, в общуване с други християни
Как Христос пребъдва в мен? – чрез Божието слово, което е моя духовна храна, чрез Святия Дух, който живее в мен (14:26),
Да пребъдвам в Христос – да пребъдвам в Неговата любов – ст. 9
И тук идва големият ни житейски парадокс…
Мечтаем , жадуваме за трансформиран живот, за духовен плод – за радост, мир, себеобуздание, кротост, надежда и перспектива…
От друга страна – нямаме време за Божието слово, бързаме и забравяме да се помолим…не успяваме да се видим редовно с нашите братя и сестри – било на богослужение, било на домашна група или друга среща…
„Отделени от Мене не можете да направите нищо…” – без сила от Господа и благодат – всички наши усилия са само пот и мъка в духовен план…
„Без Божията благодат нашето служение е само потене” – брат Васко…
Божието царство не се състои в думи, а в сила! (1 Кор. 4:20)
Духовен плод:
Добри дела – Матей 5:16
Любов помежду си – Йоан 13:35
Християнски живот – Гал 5:22,23; Филип 1:11
Нови вярващи – ниви, бели за жетва - Йоан 4:35, Мат. 9:37,38
Ст. 8 - Да принасяме плод – белег за Христово ученичество
Миналата неделя говорихме за белезите на Съживлението.
Съживлението, оживлението, възродения духовен живот се случва там, където има белезите на Христово ученичество – духовен плод, живи пръчки на Лозата!
Исус говори тези думи на учениците, за да имат радост, и то радост в пълнота! – ст. 11
Преди да се запитаме, има ли Съживление в нашето малко общество на вярата, нека се запитаме няколко други въпроси:
Първо, дали въобще съм „на Лозата” – познавам ли Христос лично, черпя ли от Неговата сила и любов за живот?
Второ – пребъдвам в Христос – както пръчката е постоянно закачена за Лозата и тогава дава плод – така и аз трябва да живея постоянен, последователен християнски живот всеки ден от седмицата, а не само в неделя…
Трето – разпознавам ли кога Бог, Земеделецът, ме очиства (това е свързано с рязане, болка) за да давам повече плод?
Четвърто - Виждам ли моите молитви отговорени (ст 7 - обещание) – доказателство, че пребъдвам в Христос!
Пето – имам ли пълна радост в Христос – белег, че пребъдвам в Него и Той в мен!
Плодът на лозата – малки зърна, които са заедно – белезите на християнския живот се проявяват най-вече когато сме в общност – колективния аспект на нашата изповед.