Въведение: Особености, история и истинско значение на празника
Празникът има различни имена в страната – Кръстовден, Водици, Водокръщи и други.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Зад това поверие стои древна митология. Според нея преходът от старата към новата година е период на космически хаос. Тогава се отключват демонични сили на отвъдното и злото. Затова наричат преходния период караконджови или вампирови, “мръсни” или некръстени дни. За такива се смятат обикновено 12-те дни от Коледа (25 декември) до Йордановден (6 януари). Когато те приключат, всичко трябва да се пречисти обредно – хората, домовете, стопанството и дори природата. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.
Когато “мръсните” дни завършат, най-напред трябва да се пречисти и освети водата, според обичая. Християнският ритуал е свещеник да потопи своя кръст в съд с вода или да го хвърли в река. Кръстът във водата - Това е символ на слизането на Христос във водите, на освещаването на водите, защото, както знаете, кръстът е символ на нашия Господ.
От това самата вода придобива силата да пречиства. С така осветената вода свещеникът обикаля и поръсва всички къщи и обитателите им. Обичаят е всеки да пийне по глътка, да измие лицето и ръцете си. А мъжете – и да се изкъпят в осветената река. Това е обредът за пречистване от влиянията на демоничните и злосторни сили. Затова се смята, че обредното къпане ще донесе здраве и ще освободи животворните сили у човека, земята и добитъка
На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
Името на празника - Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, млаоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая – „хаскане”. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските.
Освен това, има обичай да се къпят на открито и мъже, които са се оженили или сгодили през тази зима, а даже и момченца-пеленачета. Затова наричат празника Мъжки водици. А следващият ден – Ивановден – е наричан Женски водици. Тогава пък в обредното къпане или поне измиване с осветена вода се включват и младите невести и годеници. Но и в двата дни най-къпани са мъжете и жените, които имат имен ден – Йордан или Йорданка, Иван или Иванка и всички производни имена.
История на празника
През IV в. на Богоявление се прославя главно раждането на Спасителя. Кръщението Господне става основно събитие на този ден, 6 януари, едва след отделяне на Рождество Христово като самостоятелен празник, честван на 25 декември. Поклонението на мъдреците пред новородения Спасител се пренася към рождественската служба. Постепенно от празника Богоявление изчезва и честването на чудото в Кана Галилейска. Така основна идея на богоявленската служба остава кръщението на Господ Иисус Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан.
Празникът Рождество Христово е честван на датата 25 декември най-напред в Рим, вероятно още отпреди 336 г. Според някои той е установен от папа Либерий в 354 година.
На Изток Рождество Христово започва да се празнува най-напред в Константинопол. Въведен е от Св. Григорий Богослов на 25 декември 379 г., когато в параклиса “Анастасия” произнася едно слово за Рождество Христово.
1/6/2011 - Three Kings Day
Каква е истинската библейска история? Какво е важно за нас днес в тази история?
Това събитие е описано и в четирите Евангелия – показва неговата важност!
Синопсис: Мат. 3:1-17; Марк 1:1-11; Йоан 1:19-28,32-34
Прочит и преглед на текста в Лука 3:1-22
3:1,2а – Лука дава историческа достоверност на събитието като фиксира дори точната година – „петнадесетата година” от царуването на имп. Тиберий – ок. 29 г. сл. Хр.
Изброява петима управници:
-
Император Тиберий – 14 – 37 г. сл. Хр
-
Пилат Понтийски – 26 – 36 г. сл. Хр.
-
Ирод Антипа (четверовластник – властва с други 3-ма) – 4 г. пр. Хр – 39 г. сл. Хр
-
Ирод Филип – 4 г. пр. Хр. – 34 г. сл. Хр.
-
Лисаний – управител на Авилиния - област, северозападно от Дамаск
Ст. 2 – „Божието слово дойде до Йоан” – Бог не е говорил на юдеите с пауза от близо 500 г. (последния път – за Малахия, последния старозаветен пророк - 460 г. пр. Хр.)
Ст. 4,5 – когато идва цар – пътят се подготвя предварително. Днес, когато пристига държавен глава – „отваря” се пътя за него
Ст. 6 – „всеки човек” – това пророчество включва и нас, не-юдеите.
Ст. 7-9 – Проповедта на Йоан Кръстител - 1 – предупреждение и призив за покаяние
Ст. 8 – „вярата не се предава по наследство” – пример – кръщение на малки деца?
Православен национализъм – смесване на етническа принадлежност и вероизповедание.
Ст. 9 – метафора за дървото и плода – Мат. 7:16-20 –
От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
Бог ни съди не според произхода или деноминационната принадлежност, а според резултатите, делата на вярата в нашия живот.
Не „етикета”, а делата на вярата са важни – промененият живот! Яков 2:17, 26
Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва…Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.
Ст. 10 – „Тогава, какво да правим?” – въпрос, който често се среща при Лука –
Деяния 2:37 - Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим братя?
Истинската вяра води след себе си дела. Убеждението на човек го предизвиква към действие. Вяра без дела е „ялова”, безплодна, неистинска, фалшива.
Илюстрация – влакчето вяра, дела, емоции
Ст. 11-14 – Проповедта на Йоан Кръстител - 2 – морално-етическо учение
-
Дарителство
-
Почтеност
-
Ненасилие
-
Удоволествореност
Бирниците и войниците – два основни инструмента за налагане на римската власт.
Много е вероятно – войниците да са евреи – млади мъже, които са зачислени в римската окупационна армия – нещо като „наборни военнослужещи”, т. нар. auxilia – редовна войска.
Интересно – Йоан Кръстител не им каза да си сменят професиите, но да ги изпълняват почтено, като хора с друга ценността система!
Ст. 15-17 – Проповедта на Йоан Кръстител – 3 – Учение за Христос
Йоан добре разбира кой е Исус и какво е неговото място спрямо Христос. Йоан 3:30:
Той трябва да расте, а пък да се смалявам‚
Това е една хубава метафора за стремежа към святост и цялостност – „аз-ът”, т.е. стария, плътския човек трябва да се смалява, а Христос в мен трябва да расте!
Йоан Кр. – кръщава с вода. Каква е символиката тук?
Водата е материя, която оживотворява, но може и да умъртвява. Водата служи за измиване на телесната нечистота, а поради богатата й естествена символика се използва и като елемент с религиозно и мистично значение. И за това многократно свидетелства Свещеното Писание. Преминаването на Червено море от евреите, при бягството им от Египет, е предобраз на кръщението. Водите на ерусалимските къпални Витезда и Силоам, също са предобрази.
Пример – измерват ни водомерите – водата е в домовете ни. В Дрвеността не е било така – водата е ценност! В Близкия Изток и Арабския свят – водата е по-скъпа от бензина!
Водата е живот – без храна можем да издържим много по-дълго, отколкото без вода.
Без вода е невъзможна чистотата – следователно тя е символ на чистотата, на очистването…Сам Бог в образа на човек е влязъл в тази вода, съединил се е не само с човека, но и с цялата материя, цялата я е направил светла, и светлоносна, цялата – насочена към живота и към радостта. – о. Александър Шмеман
Христос – кръщава със Святия Дух – baptizo – потапям напълно (напр. потънал кораб), пречиствам, обгръщам с вода…
Сравнение за кръщението със Святия Дух, което става на Петдесятница – Духът изпълва апостолите, обгръща ги!
„…и с огън” – може да се разбира двустранно – ефектът от изпълването със Святия Дух на Петдесятница – Деян. 2:3 – „езици, като огнени” – или да се разбира за Страшния съд – огнено изпитание.
Ст. 17 – подсказва второто значение – „неугасимия огън” – метафора за ада.
Ст. 19 –Иродиада – внучка на Ирод Велики – жени се последователно за двама свои чичовци – Ирод Филип и Ирод Антипа (споменатия в стих 19).
Ст. 21 – 22 – Кръщението на Исус Христос – по-подробен е разказът
в Мат. 3:13-17 (прочит)
Защо е трябвало Исус също да се кръсти?
„Но аз се дивя и на смирението на нашия Спасител! И след като беше Бог как не се задоволи, бидейки още от времето на създаването Си съвършен, да се роди като младенец от жена, как не се задоволи, бидейки пресветъл и единосъщен на Отца, да приеме рабски образ, но като грешник идва да се кръсти?
О, велико и престранно чудо! Синът се Кръщава, Отец от небесата свидетелствува! Духът, прелетял като гълъб, казва кой е Този.
З
Кръщение Господне.
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай
ащото наистина е велика тази тайна. Велика и пречудна и надвишава всеки ум. Троицата се яви при река Йордан, и там се утвърди Единосъщието на Бога или по-добре да кажем Едното Божество в три образа познаваемо.”
Йоан Екзарх, IX век
(справка)
По този начин Исус се смирява и се отъждествява с всички грешни хора – с всички и с всеки от нас.
Като приема Йоановото кръщение, Христос се отъждествява с всички хора, с всички – без нито едно изключение – грешници, които се нуждаят от опрощаване, спасение и възраждане.
О. Александър Шмеман, Неделни беседи
Христос знае моите и твоите изкушения и духовни трудности. Евреи 4:15
Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
Ст. 22 – „и Святият Дух слезе върху Него”
В тази евангелска картина присъстват и трите лица на Святата Троица – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи Дух!
Ролята на Святия Дух – да изяви Христос – тогава, и сега!
За слизането на Св. Дух:
Това е Духът, Който в началото "се носеше над водата" (Бит. 1:2) и Който образува вселената, Който съгради творението и от Когото произлиза всичко живо, Който е действал чрез пророците и Който е слязъл върху Христос. Това е Духът, Който е дошъл върху апостолите във вид на огнени езици. Това е Духът, към Когото се устремил Давид, казвайки: "Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене" (Пс. 50:12). За Този Дух Гавриил казва на Девата: "Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени" (Лука 1:35). С Този Дух Петър изговори онези блажени слова: "Ти си Христос, Синът на Живия Бог" (Мат. 16:16). С Този Дух е положен Камъкът на Църквата. Това е Духът, Утешителят, при теб изпратен, за да те направи дете на Бога.
Св. Иполит Римски
(За римския папа св. Иполит се знае, че бил ученик на св. Ириней Лионски († ок. 200 г.), бил епископ на Рим и станал мъченик. Той бил бележит учен, многостранен писател, с благороден характер. През време на папа Виктор (189-198 г.) той заемал видното положение на архидякон. Той умира като римски папа в 235 година на остров Сардиния, където бил заточен от император Максимиан Траканин (235-238 г.). Мощите на св. Иполит били прибрани в Рим през 236 година. Творенията му се запазили на Изток в гръцки, арабски и грузински преводи, а в Рим те били забравени, както и историята на неговия живот. Много новооткрити негови съчинения в различни преводи и от разни времена изясняват образа на този бележит църковен йерарх.)
Основни моменти:
-
Истинско значение - Да познаваме истинското значение на всеки християнски празник и да го използваме като мост – да заведем хората при Христос!
-
Преоценка - В началото на годината - Да си направим преоценка на посоката в живота – в да изповядаме пред Бога всичко онова, което ни отделя от Него - да проверим приоритетите си
-
Различна ценностна система - Да живеем и работим с различна ценността система – на работното си място – по примера на онези бирници и военни
-
Примерът на Йоан Предтеча - – аз да се смалявам, Той да расте! (Йоан 3:30)
-
Богоявление – Бого-изявление и в нашия живот! - Да дадем възможност на Святия Дух да изяви Христос на хората и чрез нас и нашия живот! Живот в Христос и дела на вяра - Да живеем деен живот на вяра в Христос
Гал. 2:20
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
Днес е Богоявление – Нека през новата година Бог се изявява още по-ясно в живота на всеки един от нас, и в живота на нашата църква!
Господна Трапеза – отъждествяваме ме се с делото на Христос – Неговата смърт на кръстта (смърт към греха) и Възкресение – нов живот в Христос.
