1 Кор. 13:9-13
Демонстрация с огледало – това, което виждам е реално и е там, но не го виждам в пълнота.
Ап. Павел пише на църквата в Коринт и ги поучава за духовните дарби (1 Кор. 12) и след това – как да се практикуват в църква – „с приличие и ред” – 1 Кор. 14:40
Именно между тези две глави ние имаме 13-та глава – „Одата на любовта” в Библията!
По думите на Тома Аквински, в „любовта към истината, да не забравяме истината за любовта”
През изминалата седмица Православната църква отбелязва паметта на Вяра, Надежда и Любов, дъщери на София.
На 17 септември църквата почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Oтдава се почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка – тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.
Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите ѝ не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко.
А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време.
Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Църква почита и София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Нека обърнем внимание на трите добродетели, с които ап. Павел завършва 13-та глава:
Вярата – Божиите атрибути
Надеждата – Божиите обещания
Любовта – Божието същност
Вярата – Божиите обещания
1. Вяра – вярата е доверие в Бога
Вярата според Евреи 11:1 "е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат."
Едно е човек да казва, че има вяра в Бога, друго е да има реално доверие в Бога и да му се доверява във всяка област, във всяка трудност, във всяко предизвикателство в живота!
Вярата означава зависимост от Бога. Вероятно най-близката до нея дума е себепредаване. Тя носи в себе си значението на предаване на живота под контрола на Бога.
Истинската вяра, упованието, позволява на Бога. Тя довежда до зависимост. Човешкият разум и логика могат да стигнат до един предел, отвъд който е необходимо да направим стъпка в това, което не може да се докаже по пътя на опита. Теолозите наричат тази истина "скок на вярата".
Но упованието в Бога не е скок в тъмното. Той ни е дал достатъчно доказателства, въз основа на които да Му се доверим. За да се доверяваме на Бога, трябва да го познаваме!
На какво да базираме нашето доверие в Бога, как да го опознаем, как да го познаваме по-добре?
Как опознаваме Бога? По същия начин, по който опознаваме и хората. За да се запознаем с някой, са необходими три неща. Първо, да говорим с него. Второ, да го слушаме, когато ни говори. Трето, да вършим съвместно някои неща. Това са съставните части на комуникирането.
Говорим на Бога чрез молитви. Слушаме Го да ни говори чрез Словото Си. Работим заедно с Него, като се включваме в християнски дейности, свидетелстваме и евангелизираме.
За съжаление, днес хората не „говорят с Бога” в молитва, не четат Библията – снощи – „колко ли човека са прочели Библията”…
Божието слово ни разкрива кой е Бог – полезно е да си припомним някои от Неговите атрибути:
Творението, Библията и Словото, което стана плът (Исус Христос), ще ни помогнат да разберем какъв е Бог.
Ако не познаваме Бог, така както е описан в Библията – ще си изградим собствена, частна представа за Бог, която няма да има връзка с реалността – един лъже-Бог, една заблуда! Бог ни направи по Свой образ, а днес има хора, които обръщат идеята – изграждат си „представа за бог”, която на тях им отговаря…4 Царе 17:29
„Ако Бог ми даде един часовник, дали ще го почитам ако постоянно го питам колко е часа, или просто се консултирам с часовника?”
Арчибалд Тоузер, „Познаването на Бога”
БОЖИИТЕ АТРИБУТИ
Божий атрибут
Библейски текст
Пояснение
3
Бог е светлина
Исая 60:1,19: Яков 1:17
Бог дава яснота и ни се разкрива
Бог е вечен
Втор.33:27; Пс.90:2; 1 Тим.1:17
Бог няма начало и край, Той винаги съществува, Той е безсмъртен и безкраен
Бог е непроменяем
Малахия 3:6; Числа 23:19; Пс. 102:26,27
На Него винаги може да се разчита
Бог е съвършен и несравним
2 Царе 7:22; Пс. 86:8; Исая 40:25; Мат. 5:48
Няма друг като Него
Бог е неизследим
Исая 40:28; Пс. 145:3, Римл. 11:33,34
Бог никога не може напълно да бъде разбран
Бог е справедлив
Втор. 32:4; Пс. 18:30
Бог не проявява пристрастие
Бог е всемогъщ
Откр. 19:6; Йер. 32:17,27 Мат.19:26
Той може да направи всичко и Неговите действия съответстват на характера Му.
Бог е всеприсъстващ
Пс. 139:7-13; Йер.23:23;
Той е навсякъде, но не всяко нещо е „бог”
Бог е всезнаещ
Пс. 139:1-5; Притчи 5:21
Той знае миналото, настоящето и бъдещето.
Бог е праведен
Изх.9:27; Мат.27:45-46; Римл.3:21-26
Именно за това Исус трябваше да умре за греховете ни
Бог е суверен
Пс. 93:1; 95:3; Йер.23:20
Нищо не може да осуети Божиите намерения и цели
Бог е Дух
Йоан 1:18; 4:24
Бог е невидим за нашите възприятия
Бог е Триединен
Втор.6:4; Мат.28:19; Марк 1:9-11
Три еднакви личности по сила, същност и власт, но с различни фунцкии
Бог е истина
Псалм 117:2; 1 Царе 15:29
Бог е непокварен и не може да лъже
Бог е свят
Лев. 11:44,45; 20:7; 1 Петр. 1:16
Отделен от моралната поквара, мрази злото
Бог е любов
1 Йоан.4:8,16
Бог е добър, благ, благодатен
Как можем практично да познаем Бога? – като познаваме Исус, ние опознаваме Бога!
Йоан 12:44,45
А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
Йоан 14:6-8
Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен
Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.
Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.
Божиите атрибути са основанието на нашата вяра. Нашата вяра се базира на това, кой е Бог.
4
История за въжеиграча: Може би сте чули историята за въжеиграча, който прекосил Ниагарския водопад по въже. След като излязъл на отсрещния бряг пред смаяната публика, попитал: "Колко от вас вярват, че мога още веднъж да мина по въже, но с ръчна количка, в която има човек?"
Хората аплодирали. Били сигурни, че може да го направи. След това задал въпроса: "Кой ще дойде да седне в количката?"
Настъпила тишина. На публиката просто било напомнено, че има огромна разлика между вяра и доверие! Едно е да вярваш, че количката ще мине успешно над бездната, друго е да й повериш живота си.
Не е достатъчно само да знам фактите, а да се доверя на Бога!
Ние трябва да можем да кажем с увереност като ап. Павел - „защото аз знам в кого съм повярвал”
2 Тим. 1:12 - …защото зная в кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да упази оня ден онова, което съм му поверил.
„Не се стремя да разбирам всичко, за да повярвам. След като повярвам тогава разбирам всичко” Блажени Августин
Каква е ролята на ВЯРАТА в нашия християнски живот?
1. Тя е признаване на Христовия авторитет и господство
Лука 7:9 - „Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.”
„Когато Христос е в центъра на нашето внимание, всичко останало си идва на мястото” - ХВД
2. Тя се изгражда чрез слушане на Христовото слово – Римл. 10:17
3. Тя се получава и упражнява в молитва – Лука 17:5; Марк 9:23-24 (бащата на младежа); 11:22-24
4. Тя дава достъп до Бога – Евреи 11:6
5. Тя е средство за изцеление – доверието в това, което Бог може да направи!
Лука 17:19 - И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
Лука 18:42 – „Прогледай, твоята вяра те изцели!”
Деяния 3:16 - И на основание на вяра в името му, неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.
6. Тя е действие на Святия Дух в нас - Вярата е плод на Духа, а не на човека. Гал. 5:22. – pistis – вярност, вяра – Деяния 11:24 – „пълен със Святия Дух и с вяра”;
7. Тя е дарба на Духа – 1 Кор. 12:9
8. Средство за духовно очистване –
Деяния 15:9 - И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
9. Тя е средство за живот – „Праведният чрез вяра” – Римл. 1:17
10. Тя е средство за оправдание и спасение – Римл. 5:1, Еф. 2:8
Римл. 5:1 - И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
Еф. 2:8 - Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами нас; това е дар от Бога;
ФИНАЛ: Да се молим с молитвата на апостолите от Лука 17:5 – „Господи, придай ни вяра!”
